История
Последна редакция:
ок. I в. пр. Хр.
Хуанди нейдзин (Вътрешен канон на Жълтия император): откъслечни текстове на различни медицински школи, съставени по времето на Хан. Основа на теорията за ин и ян, Чи и системите на органите.
200–250 г. сл. Хр.
Шънньон бен цао дзин: първото систематично обобщение на китайската билкова медицина (Източна Хан).
196–220 г. сл. Хр.
Шан хан лун (Трактат за увреждане от студ), съставен от Джан Джунцзин: първото медицинско съчинение, съчетаващо теорията за ин–ян и петте фази с лекарствена терапия; извор на много класически формули.
1578
Бен цао ганму (Компендиум на материя медика) от Ли Шъджън: енциклопедия на лекарствените средства от XVI век.
началото на XX век
Китайски модернисти се стремят да ограничат традиционните практики; практикуващите реорганизират избрани елементи под названието „китайска медицина“.
1950–1960-те
Държавна подкрепа в КНР, стандартизирани учебници, интеграция със съвременната медицина; „боси лекари“ от 1968 г. (Културна революция).
2015
Нобелова награда за откриването на артемизинина (Ту Йоую), вдъхновено от стар билков текст.
2019 – 2022
СЗО приема МКБ-11 с допълнителна глава за традиционната медицина; в сила от 1 яну. 2022 г.